Национална задруга за политическо възраждане (НЗПВ) се създава по инициатива на съюза "Българска родна защита (СБРЗ) и с активното участие на д-р Александър Сталийски (един от първите пропагандатори на италианския фашизъм и измежду най-добрите му български познавачи) на 6 октомври 1930 г. На политическата сцена излиза през февруари 1931 г. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Замисълът на родозащитническото ръководство е чрез задругата да получи своеобразен мандатьор за участие в избори, респективно в управлението на страната.
Още при създаването си НЗПВ показва симпатиите си към италианския фашистки модел и привързаността си към корпоративното политическо устройство. Формацията се обявява за разширяване правата на изпълнителната власт, против общинското самоуправление, за създаване на национален синдикализъм от фашистки тип, въвеждането на трудово законодателство и организиране на свободното време на работниците по италиански образец и др.
След неуспеха от участието си в парламентарните избори от юни 1931 г., в които печели всичко 6654 гласа, Задругата и СБРЗ прекъсват връзките си. Организацията се самоидентифицира като фашистка, променя устава си и свиква три поредни фашистки национални съвета, на втория от които (септември 1932 г.) променя името си на Национална задруга-фашисти (НЗФ)
Под енергичното ръководство на Сталийски, който е неин председател от създаването й, и с финансовата подкрепа на индустриалеца Велизар Пеев, Задругата постига някои първоначални успехи. Тя създава свои поделения и намира съмишленици в ред региони (съществуват сведения за повече от 200 регионални представители); особено активни са русенската, варненската и ломската организация. Организацията декларира 10 000 членове в 1932 г., според други сведения списъчният състав не надвишава 8 000 души.
Задругата провежда активна организационна и пропагандна дейност. Чрез публикации и публични събрания изнася схващанията си за националния въпрос, корпоративното устройство, болшевизма и комунизма, политическата система в страната и партиите. Изработва свои програми за различни общински избори (включително специална платформа за участие в софийските общински избори от есента на 1932 г.). От нейните среди излизат няколко инициативи за обединение на сходни формации-през юни 1931 г. , през април 1933 г. опити за обединение със СБРЗ, а през юни същата година със "Звено". На страниците на вестника си популяризира програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия и на румънската "Желязна гвардия".
Задругата е модерна политическа формация, изцяло ориентирана към организационния пример на Националната фашистка партия в Италия и към практиката на фашисткия режим там. Прогресът, урбанизацията са приоритетни и предпочитани от идеолозите на организацията пред теми и аспекти от миналото. Тази ориентираност се отразява и върху символиката, ритуалите и лозунгите на НЗПВ/НЗФ-семпли, изчистени от исторически реминисценции, акцентиращи изцяло на актуалната проблематика.
В началото на 1934 г., в условията на силно поляризиране на десния политически поток в страната организацията е напусната от някои от най-изявените си дейци. Основната част на варненското ръководство преминава към политическия кръг "Млада България", а Велизар Пеев се приобщава към НСД (Народно социално движение на Ал. Цанков). С напускането на последния Задругата изпада във финансов колапс и фактически прекратява дейността си към края на март 1934 г., а на 14 април излиза последният брой на в. "Възраждане". Почти по същото време, в самото навечерие на Деветнадесетомайския преврат, Сталийски разработва проект за корпоративно преустройство на българската държава, който доразвива и публикува през 1936 г.
НЗПВ/НЗФ е формацията, която се приближава най-близко до фашисткия първообраз и представлява в много отношения образец за политическа партия от фашистки тип в български условия.
(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 355-356)
