"ПЛАТФОРМАТА НИ" (програма на НЗПВ)

 (до 25 май 1931 г.)

Чл. 1. Образува се политическа организация (партия) под надслов Национална задруга за политическо възраждане, която си поставя за цел да групира ония български граждани, които възприемат при записването си чрез декларация, а отпосле изпълняват и на дело програмните й начала, начина на групиране, предвиден в настоящия устав, и се ръководят от правилото, че политиката е преди всичко морал и родолюбива дейност, а не средство за постигане на лични и егоистични интереси. 

Чл. 2. Член на организацията може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, който, признавайки че котерийността и кариеризмът в нашите политически партии са довели последните до положение да не могат да изпълнят задачите си на носители на политическата мисъл и регулатори на политическия живот в модерната държава, при постъпването си декларира: че сътава член на организацията без користна мисъл, без всякакви претенции за облаги от нея и е подбуждан само от чистия идеализъм да допринесе с каквото може към усилията на организацията да помага за духовното и материално възраждане да помага за духовното и материално възраждане на българската нация и за закрепване и възвеличаване на нейната държава.

За членове на организацията не се приемат ония бивши членове на други политически партии, които са добили лошо име със своите котерийни похвати в политиката и обществения живот или със своето неморално поведение в частния си живот или пък в обществената си дейност, както и лица, осъждани за престъпления от общ характер, независимо от това дали деянията им са амнистирани или не. 

Чл. 3. Партията се управлява от:

а) Централен секретариат и 

б) Национален съвет на задругата.

Централният секретариат се състои от 9 души, които се избират от националния съвет, но не задължително измежду членовете на този последния.

Националният партиен съвет се състои от представители на всички административни окръзи - по един от окръг най-малко и по един на всеки 40 000 избиратели най-много, както и от представители на всички съсловия, професии, занаяти, корпорации, области на науката и изкуствата. Политическите представители на окръзите се избират от местните партийни организации чрез тайно гласоподаване (всички членове гласуват направо до Централния секретариат със затворени писма, по реда установен със специален правилник), а представителите на съсловията, професиите и пр. се назначават измежду лицата с доказана компетентност в тия среди от Централния секретариат.

Чл. 4. Местните организации се управляват от един секретар на организацията, назначаван от окръжния секретар за две години. В срок два месеца от издигането му и преди да поеме длъжността си, членовете на местната организация могат да се противопоставят мотивирано на назначението му, ако организацията брои над 60 и повече членове. Ако повече от една трета от тях са против назначението на казания секретар от окръжния секретар, този последният отменя назначението и предоставя на организацията сама да избере секретаря си чрез тайно гласуване. Организациите с по-малко от 60 човека нямат това право на противопоставяне. 

Освен секретарите на местните организации, Централният секретариат назначава за всеки окръг окръжен секретар и за всяка избирателна околия-околийски секретар.

Чл. 5. Паричната част на организацията се контролира от контролен съвет, състоящ се от четири души, които се избират от Националния партиен съвет едновременно с избиране на Централния секретариат. Контролният съвет се председателствува от член на Софийския апелативен съд.

Чл. 6. Паричните дела на Централния секретариат се контролират от Националния партиен съвет, който за извършване контрола може да свиква и сам, ако има обикновено болшинство на представителите на окръзите, съобщено писмено.

Чл. 7. Организацията, ако не участвува сама или даже при пряко участие, може да подкрепва в избора си и друга политическа партия или групировка и винаги, когато тя няма по-компетентни и по-достойни кандидати от тия на другите партии. За тая подкрепа организацията не е необходимо да прави коалиции, защото тя не е създадена с единствената цел да участвува в управлението на всяка цена, а да съдействува на държавата за нейното материално и духовно възраждане. Окончателното нареждане на листите, съгласно Избирателния закон, става от Централния секретариат.

Чл. 8. Организацията може да притежава движими и недвижими имоти. В края на всяка календарна година Централният секретариат е длъжен да представлява на прокурорите при Софийския апелативен съд един опис и равносметка на тия имоти с точно обозначение на прозхода на средствата, с които те са придобити.

Чл. 9. Организацията може да бъде разтурена само по решение на Централния секретариат. Имотите й, ако има такива, се предават на фонда на пострадалите от войните.

Чл. 10. Организацията избира за свой партиен цвят черно-жълтия.

(Във: "Възраждане", год. I, № 3, 15 юли 1931 г.)

"УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ" на Националната задруга за политическо възраждане

(6 октомври 1930 г.)

Подписаните софийски граждани и представители на отделните окръзи в царството, след като разгледаха обстойно политическото и стопанско положение на страната в три последователни заседания (на 2, 3 и 4 октомври 1930 г.) с цел да намерят изхода от кризата, която преживява държавата, взеха предвид:

1. Че сегашното тежко стопанско и политическо положение е продукт не само на общи международни условия, но и в по-голяма степен на вътрешни причини.

2. Че сегашното безизходно политическо положение е продукт на безпомощността на политическите партии, в които понастоящем са групирани активните политически дейци в страната; това безизходно положение не се дължи на обстоятелството, че всички политически партии са лоши, а на самата база, на която е сложено политическото групиране у нас (немного различно от това в чужбина); във всички политически партии членуват безспорно и безкористни дейци, но тия дейци са обвързани в своята дейност от долната котерийност на партийността, която не им дава възможност да се проявят или дава възможност да се проявят само отрицателно - чрез насаждане корупция, подхранване долни инстинкти и омраза между отделните слоеве и политически групи. Всичко, което не е с тях е черно. Ако тия партийни дейци от всички политически партии можеха да се проявят необвързани от сега съществуващите партийни институти и учреждения, те биха безспорно принесли неоценими заслуги на отечеството си. Но сегашните партийни институти и самата система на рекрутиране политически съмишленици прави неизбежна котерийността в самите партии, а тази последната създава неизбежно страшната корупция в държавата.

4. Че не е възможно коя да е от съществуващите партии да промени коренно своето управление и база за политическо групиране с оглед на необходимия идеализъм и изпълнение на лозунгите, които стоят написани в програмите на всички политически партии. Защото тия, които би трябвало да направят промяната на системата в партиите, са носители на кариеризма и котерийността в самите тях. Знае се какво представляват партийните конгреси и централните бюра на партиите. Колкото е желателно, толкова е невъзможно тия конгреси и управителни тела да прегърнат друга система и да отстъпят местата и правата си, които са придобили по "партийни заслуги". 

5. Че най-добросъвестният анализ на днешното политическо положение създава една крайно печална картина на нашата политическа история: безпомощно разпокъсани политически сили, без всякакъв изглед за обединение и творческа работа. Само един знаменателен белег: в днешния катастрофален момент за нашето народно стопанство и за нашия селянин се водят от всички сегашни партии безкрайни разговори и преговори за коалиции за избори и управление, дели се властта и се осигуряват мандати, когато селянинът е заплашен от стопанска смърт; при наличността на тази опасност и когато в партиите ни членуват най-видните ни икономисти, никоя партия не е още посочила някакви конкретни мерки за спасяване на селянина, никоя партия не покани другите на разговори и обсъждане на това положение с оглед на вземане на такива мерки.

6. Че при това състояние се идва само до едно заключение: че самата система на партийно групиране, която е употребявана досега, е вече непригодна за настоящата политическа структура на модерната държава, защото противното би значило да се откаже на всички партии добрата воля и добрите намерения, което очевидно не отговаря на истината.

7. Че при това положение причината за злото трябва да се търси не в програмите и платформите на отделните партии, не даже и в средите на техните членове и миналото им, а най-вече в системата на партийното групиране. Очевидно е, че трябва да се възприеме от партиите друга система на групиране. Ако това беше възможно за тях, злото би било веднага поправимо. Но това е невъзможно, както се каза по-горе, не само защото е изключено сегашните партийни институти да го възприемат, но и защото махне ли се котерийността и кариеризмът в управлението на сегашните партии, те автоматически биха се разформировали.

8. Че при това положение, колкото и нежелателно и да е, в тия дни на всеобща разпокъсаност и дележ няма друг изход, освен да се прибегне до организиране на една нова политическа сила, групирана на базата на нова система.

Решиха: 

1. Да образуват една нова политическа група, организация, под наименованието Национална задруга за политическо възраждане. 

2. Тази политическа организация (партия) да обедини ония български граждани, които не само са против котерийността и кариеризма в политическите партии, но и които смятат, че участието в политическите партии не може и не трябва да дава никакви преки облаги (служби, всевъзможни услуги на държавни институти, учреждения и лица, използуване връзки с партийни дейци, вземащи участие в управлението и пр.), а е само един способ за събиране и използуване в служба на държавата на свободните от частно приложение национални способности и енергии, от което членовете на партията е позволено да имат само една косвена полза: да се ползуват от добре уредената държавна организация чрез усилията на политическите партии, наравно с всички организирани и неорганизирани в тяхната партия граждани.

3. Тази политическа организация да участвува в управлението и чрез свои привърженици, но това да не бъде нейната единствена цел. Върховната й цел да бъде издигането на най-отговорните постове на управление най-деловитите и способни синове на нацията, безразлично дали те са нейни членове или не (на организацията); затова и без коалиции, и без изрично съгласие на други партии да подкрепва ония листи, в които намери тия способни граждани.

София, 6 октомври 1930 г.

(В: "Възраждане", год. I, № 1, 25 май 1931 г.)