"МАРШЪТ НА ФАШИСТИТЕ"

(Във: "Възраждане", год. II, № 32, 24 май 1933 г.; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 377-378)

Маршът на фашистите:

С души могъщи окрилени

и в полет вихрено напред,

ний идем дружни, вдъхновени,

да осветим фашистки ред.

Напред! И в мир, и във война

да браним родната страна!

Пред нея да се закълнем:

За теб, Родино, ще умрем!

Заветът вечен на дедите

е нашия крилат завет -

със него ще сломим вразите!

Напред, фашисти, все напред!

Напред! И в мир, и във война

да браним родната страна!

Пред нея да се закълнем:

За теб, Родино, ще умрем!

Борбата люта не ни плаши,

не стряска ни смъртта дори,

защото във сърцата наши

свещен фашистки плам гори.

Напред! И в мир, и във война

да браним родната страна!

Пред нея да се закълнем:

За теб, Родино, ще умрем!

Напред - с труда, ума и щика

да смажем подли врагове

и на България велика

да станем горди синове!

Напред! И в мир, и във война

да браним родната страна!

Пред нея да се закълнем:

За теб, Родино, ще умрем!

Денят на Св. св. Кирил и Методий, 1933 г.

"НАШИТЕ ЛОЗУНГИ"

("Програма, устав и лозунги на Национална задруга-фашисти". С., 1933 г., с. 1-6; с. 13-15; в: Поппетров, Н - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 375-377). 

1933 г.

1. Фашист съм. Признавам, че само фашизмът и основаната от него корпоративна система ще спаси Родината

2. Давам обещание, че ще се боря с всички сили и средства против партийната система на управление, интернационализма и пораженството, които рушат националния дух.

3. Девизът ми е: всичко за държавата, нищо против нея и подчинение частните интереси под тия на българската нация.

4. Ще ратувам за обединението на българското племе и освобождението на българите от чуждо иго.

5. Ще се ръководя от правилото, че политиката е преди всичко морал и родолюбива дейност, а не средство за постигане на лични и егоистични интереси.

6. Унищожаване на унизителния "мирен" договор в Ньой и всички репарационни и довоенни дългове.

7. Всички български граждани трябва да имат равни права и задължения.

8. Държавата е длъжна преди всичко друго да създаде работа и възможност за препитание на  всички свои поданици, а не грижа за безработните под унизителната форма на подаяния. Ако това е невъзможно, чуждите поданици да бъдат заменени в работата им от българи.

9. Всички държавни и общински служби трябва да бъдат заемани само от български поданици. Условията за постъпване на служба трябва да бъдат само компетентност и способност.

10. Частната собственост е свято право на всеки гражданин. Но държавата в интереса на общежитието и на нацията има върху нея правото на  контрол и правото да налага ограничения в начините на използуването й.

11. В интереса на държавата и нацията трябва да не се допуска безграничното забогатяване на отделни граждани, като над определен максимум блага се възложи на същите национални функции.

12. Всеки гражданин има право да упражнява всякакъв занаят и професия. Но неговата дейност в никакъв случай не трябва да  да бъде насочена срещу интересите на държавата и нацията. Държавата може да забрани упражняването на всяко занятие, което вреди на интересите на нацията.

13. Безпощадна борба за изкореняване на лихварството, спекулата, контрабандата, корупцията и паразитността. Създаване специален закон с най-тежки наказания за провинилите се в тия престъпления, без разлика на материалното и общественото положение, което те заемат.

14. Създадените под каквато и да било форма картели, които създават бедствия и ограбват народа, да се унищожат чрез ефикасни санкции  - конфискация в полза на държавата.

15. Създаване национален стопански план, дирижиране - производство, индустрия и търговия и организиране експорта на българските произведения.

16. Да се повърне българската националност на Българската народна банка, която с нсък лихвен процент да кредитира широко търговията, индустрията и занаятчийството.

17. Да се създаде от стопанските съсловия чрез техните корпорации една стопанска строителна банка за даване евтин кредит за строителни, производителни, търговски и занаятчийски цели.

18. На всички земеделци, способни за производство, трябва да им се даде земя. Земите, дадени на училища, общини и черкви, да се превърнат в свободни пасища за добитък, защото тия учреждения дават земите си под наем на безценица и спомагат за унищожаване на скотовъдството.

19. Да се изравни цената на земеделските с индустриалните произведения на базата на истинската цена на произведенията.

20. Всички чиновници и служащи са длъжни да декларират материалното си положение и доходите си.

21. Да се премахнат стопанствата на затворите и да се закрият работилниците в същите, защото те отнемат работата на свободните занаятчии и производители.

22. Да се лишат от пенсия всички състоятелни пенсионери.

23. Да се намалят заплатите на всички висши чиновници.

24. Да се разпредели българската земя на отделни производителни области, като производството от една се пласира в друга  и обратно чрез нормиране и контролиране цените на всички продукти и материали.

"ВЪЗВАНИЕ"

( Във: "Възраждане", год. I, № 1, 25 май 1931 г.)

Възвание от НЗПВ във връзка с парламентарните избори от юни 1931 г.

25 май 1931 г.

Българи,

Отечеството е в опасност. Никога обществената и политическата мисъл не е била в такава страшна и убийствена безпътица. Никога трудолюбивият български народ не е бил така жестоко тласкан към глада, мизерията и отчаянието. Хищници от неизброима разновидност под маската на негови "доброжелатели" го тласкат към окончателно опропастяване.

Българи,

Къде е хубавата, щастлива и цветуща България отпреди само 20 години?

Няма радост, няма щастие и доволство - за работника, за земеделеца, за занаятчията, за всички, които ковяха материалното, духовното и общественото си благополучие върху честния свой труд. 

Челото на всички е сгърчено от мъка и страдание.

Няма слънце в душата на никого.

Народът като че ли е повикан да присъства на собственото си погребение.

Българи!

Кой е виновникът за този материален и обществен погром ? Кой доведе Отечеството до брега на пропастта ?

Отговорът е излишен, защото той е в ума и съзнанието на всички, които виждат, наблюдават и разбират. 

В този страшен и трагичен момент само един въпрос се налага:

Ще вървим ли из стария път на отвратителната демагогия, пропита от нечувана алчност за себеобогатяване и пълна забрава на нуждите и интересите на държава и народ, или, събирайки своите последни средства и сили, с бюлетината в ръка ний ще чертаем пътя на истинското народно управление, за да възкресим и пресъздадем нова, национална и заздравена България.

Българи, 

Неспокойният дух на 200 000 българи, паднали за свободата на Бълагиря, сълзите и страданията на хилядите вдовици, сирачета и инвалиди ви зоват на борба за създаване на нова България. Само страхливците и подлеците ще се откажат от тази борба!

Българи,

Националната задруга за политическо възраждане, съзнавайки историческата отговорност за всеки пропуснат момент на неизпълнен дълг, ви зове на борба за изграждане на нова националистическа и щастлива България.

Тя ви сочи пътя на смелите и неизбежни реформи, без които Родината е осъдена да загине безвъзвратно.

Подкрепете я, ако не искате да станете съучастници на погубването на нашата Родина. Гласувайте в предстоящите избори с жълто-черната бюлетина на Националната задруга за политическо възраждане. 

Гласувайте за национална България!

От Централния секретариат на Задругата

"ПЛАТФОРМАТА НИ" (програма на НЗПВ)

 (до 25 май 1931 г.)

Чл. 1. Образува се политическа организация (партия) под надслов Национална задруга за политическо възраждане, която си поставя за цел да групира ония български граждани, които възприемат при записването си чрез декларация, а отпосле изпълняват и на дело програмните й начала, начина на групиране, предвиден в настоящия устав, и се ръководят от правилото, че политиката е преди всичко морал и родолюбива дейност, а не средство за постигане на лични и егоистични интереси. 

Чл. 2. Член на организацията може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, който, признавайки че котерийността и кариеризмът в нашите политически партии са довели последните до положение да не могат да изпълнят задачите си на носители на политическата мисъл и регулатори на политическия живот в модерната държава, при постъпването си декларира: че сътава член на организацията без користна мисъл, без всякакви претенции за облаги от нея и е подбуждан само от чистия идеализъм да допринесе с каквото може към усилията на организацията да помага за духовното и материално възраждане да помага за духовното и материално възраждане на българската нация и за закрепване и възвеличаване на нейната държава.

За членове на организацията не се приемат ония бивши членове на други политически партии, които са добили лошо име със своите котерийни похвати в политиката и обществения живот или със своето неморално поведение в частния си живот или пък в обществената си дейност, както и лица, осъждани за престъпления от общ характер, независимо от това дали деянията им са амнистирани или не. 

Чл. 3. Партията се управлява от:

а) Централен секретариат и 

б) Национален съвет на задругата.

Централният секретариат се състои от 9 души, които се избират от националния съвет, но не задължително измежду членовете на този последния.

Националният партиен съвет се състои от представители на всички административни окръзи - по един от окръг най-малко и по един на всеки 40 000 избиратели най-много, както и от представители на всички съсловия, професии, занаяти, корпорации, области на науката и изкуствата. Политическите представители на окръзите се избират от местните партийни организации чрез тайно гласоподаване (всички членове гласуват направо до Централния секретариат със затворени писма, по реда установен със специален правилник), а представителите на съсловията, професиите и пр. се назначават измежду лицата с доказана компетентност в тия среди от Централния секретариат.

Чл. 4. Местните организации се управляват от един секретар на организацията, назначаван от окръжния секретар за две години. В срок два месеца от издигането му и преди да поеме длъжността си, членовете на местната организация могат да се противопоставят мотивирано на назначението му, ако организацията брои над 60 и повече членове. Ако повече от една трета от тях са против назначението на казания секретар от окръжния секретар, този последният отменя назначението и предоставя на организацията сама да избере секретаря си чрез тайно гласуване. Организациите с по-малко от 60 човека нямат това право на противопоставяне. 

Освен секретарите на местните организации, Централният секретариат назначава за всеки окръг окръжен секретар и за всяка избирателна околия-околийски секретар.

Чл. 5. Паричната част на организацията се контролира от контролен съвет, състоящ се от четири души, които се избират от Националния партиен съвет едновременно с избиране на Централния секретариат. Контролният съвет се председателствува от член на Софийския апелативен съд.

Чл. 6. Паричните дела на Централния секретариат се контролират от Националния партиен съвет, който за извършване контрола може да свиква и сам, ако има обикновено болшинство на представителите на окръзите, съобщено писмено.

Чл. 7. Организацията, ако не участвува сама или даже при пряко участие, може да подкрепва в избора си и друга политическа партия или групировка и винаги, когато тя няма по-компетентни и по-достойни кандидати от тия на другите партии. За тая подкрепа организацията не е необходимо да прави коалиции, защото тя не е създадена с единствената цел да участвува в управлението на всяка цена, а да съдействува на държавата за нейното материално и духовно възраждане. Окончателното нареждане на листите, съгласно Избирателния закон, става от Централния секретариат.

Чл. 8. Организацията може да притежава движими и недвижими имоти. В края на всяка календарна година Централният секретариат е длъжен да представлява на прокурорите при Софийския апелативен съд един опис и равносметка на тия имоти с точно обозначение на прозхода на средствата, с които те са придобити.

Чл. 9. Организацията може да бъде разтурена само по решение на Централния секретариат. Имотите й, ако има такива, се предават на фонда на пострадалите от войните.

Чл. 10. Организацията избира за свой партиен цвят черно-жълтия.

(Във: "Възраждане", год. I, № 3, 15 юли 1931 г.)

"УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ" на Националната задруга за политическо възраждане

(6 октомври 1930 г.)

Подписаните софийски граждани и представители на отделните окръзи в царството, след като разгледаха обстойно политическото и стопанско положение на страната в три последователни заседания (на 2, 3 и 4 октомври 1930 г.) с цел да намерят изхода от кризата, която преживява държавата, взеха предвид:

1. Че сегашното тежко стопанско и политическо положение е продукт не само на общи международни условия, но и в по-голяма степен на вътрешни причини.

2. Че сегашното безизходно политическо положение е продукт на безпомощността на политическите партии, в които понастоящем са групирани активните политически дейци в страната; това безизходно положение не се дължи на обстоятелството, че всички политически партии са лоши, а на самата база, на която е сложено политическото групиране у нас (немного различно от това в чужбина); във всички политически партии членуват безспорно и безкористни дейци, но тия дейци са обвързани в своята дейност от долната котерийност на партийността, която не им дава възможност да се проявят или дава възможност да се проявят само отрицателно - чрез насаждане корупция, подхранване долни инстинкти и омраза между отделните слоеве и политически групи. Всичко, което не е с тях е черно. Ако тия партийни дейци от всички политически партии можеха да се проявят необвързани от сега съществуващите партийни институти и учреждения, те биха безспорно принесли неоценими заслуги на отечеството си. Но сегашните партийни институти и самата система на рекрутиране политически съмишленици прави неизбежна котерийността в самите партии, а тази последната създава неизбежно страшната корупция в държавата.

4. Че не е възможно коя да е от съществуващите партии да промени коренно своето управление и база за политическо групиране с оглед на необходимия идеализъм и изпълнение на лозунгите, които стоят написани в програмите на всички политически партии. Защото тия, които би трябвало да направят промяната на системата в партиите, са носители на кариеризма и котерийността в самите тях. Знае се какво представляват партийните конгреси и централните бюра на партиите. Колкото е желателно, толкова е невъзможно тия конгреси и управителни тела да прегърнат друга система и да отстъпят местата и правата си, които са придобили по "партийни заслуги". 

5. Че най-добросъвестният анализ на днешното политическо положение създава една крайно печална картина на нашата политическа история: безпомощно разпокъсани политически сили, без всякакъв изглед за обединение и творческа работа. Само един знаменателен белег: в днешния катастрофален момент за нашето народно стопанство и за нашия селянин се водят от всички сегашни партии безкрайни разговори и преговори за коалиции за избори и управление, дели се властта и се осигуряват мандати, когато селянинът е заплашен от стопанска смърт; при наличността на тази опасност и когато в партиите ни членуват най-видните ни икономисти, никоя партия не е още посочила някакви конкретни мерки за спасяване на селянина, никоя партия не покани другите на разговори и обсъждане на това положение с оглед на вземане на такива мерки.

6. Че при това състояние се идва само до едно заключение: че самата система на партийно групиране, която е употребявана досега, е вече непригодна за настоящата политическа структура на модерната държава, защото противното би значило да се откаже на всички партии добрата воля и добрите намерения, което очевидно не отговаря на истината.

7. Че при това положение причината за злото трябва да се търси не в програмите и платформите на отделните партии, не даже и в средите на техните членове и миналото им, а най-вече в системата на партийното групиране. Очевидно е, че трябва да се възприеме от партиите друга система на групиране. Ако това беше възможно за тях, злото би било веднага поправимо. Но това е невъзможно, както се каза по-горе, не само защото е изключено сегашните партийни институти да го възприемат, но и защото махне ли се котерийността и кариеризмът в управлението на сегашните партии, те автоматически биха се разформировали.

8. Че при това положение, колкото и нежелателно и да е, в тия дни на всеобща разпокъсаност и дележ няма друг изход, освен да се прибегне до организиране на една нова политическа сила, групирана на базата на нова система.

Решиха: 

1. Да образуват една нова политическа група, организация, под наименованието Национална задруга за политическо възраждане. 

2. Тази политическа организация (партия) да обедини ония български граждани, които не само са против котерийността и кариеризма в политическите партии, но и които смятат, че участието в политическите партии не може и не трябва да дава никакви преки облаги (служби, всевъзможни услуги на държавни институти, учреждения и лица, използуване връзки с партийни дейци, вземащи участие в управлението и пр.), а е само един способ за събиране и използуване в служба на държавата на свободните от частно приложение национални способности и енергии, от което членовете на партията е позволено да имат само една косвена полза: да се ползуват от добре уредената държавна организация чрез усилията на политическите партии, наравно с всички организирани и неорганизирани в тяхната партия граждани.

3. Тази политическа организация да участвува в управлението и чрез свои привърженици, но това да не бъде нейната единствена цел. Върховната й цел да бъде издигането на най-отговорните постове на управление най-деловитите и способни синове на нацията, безразлично дали те са нейни членове или не (на организацията); затова и без коалиции, и без изрично съгласие на други партии да подкрепва ония листи, в които намери тия способни граждани.

София, 6 октомври 1930 г.

(В: "Възраждане", год. I, № 1, 25 май 1931 г.)

ОБЩИ ДАННИ

Национална задруга за политическо възраждане (НЗПВ) се създава по инициатива на съюза "Българска родна защита (СБРЗ) и с активното участие на д-р Александър Сталийски (един от първите пропагандатори на италианския фашизъм и измежду най-добрите му български познавачи) на 6 октомври 1930 г. На политическата сцена излиза през февруари 1931 г. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Замисълът на родозащитническото ръководство е чрез задругата да получи своеобразен мандатьор за участие в избори, респективно в управлението на страната. 

Още при създаването си НЗПВ показва симпатиите си към италианския фашистки модел и привързаността си към корпоративното политическо устройство. Формацията се обявява за разширяване правата на изпълнителната власт, против общинското самоуправление, за създаване на национален синдикализъм от фашистки тип, въвеждането на трудово законодателство и организиране на свободното време на работниците по италиански образец и др.

След неуспеха от участието си в парламентарните избори от юни 1931 г., в които печели всичко 6654 гласа, Задругата и СБРЗ прекъсват връзките си. Организацията се самоидентифицира като фашистка, променя устава си и свиква три поредни фашистки национални съвета, на втория от които (септември 1932 г.) променя името си на Национална задруга-фашисти (НЗФ)

Под енергичното ръководство на Сталийски, който е неин председател от създаването й, и с финансовата подкрепа на индустриалеца Велизар Пеев, Задругата постига някои първоначални успехи. Тя създава свои поделения и намира съмишленици в ред региони (съществуват сведения за повече от 200 регионални представители); особено активни са русенската, варненската и ломската организация. Организацията декларира 10 000 членове в 1932 г., според други сведения списъчният състав не надвишава 8 000 души. 

Задругата провежда активна организационна и пропагандна дейност. Чрез публикации и публични събрания изнася схващанията си за националния въпрос, корпоративното устройство, болшевизма и комунизма, политическата система в страната и партиите. Изработва свои програми за различни общински избори (включително специална платформа за участие в софийските общински избори от есента на 1932 г.). От нейните среди излизат няколко инициативи за обединение на сходни формации-през юни 1931 г. , през април 1933 г. опити за обединение със СБРЗ, а през юни същата година със "Звено". На страниците на вестника си популяризира програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия и на румънската "Желязна гвардия".

Задругата е модерна политическа формация, изцяло ориентирана към организационния пример на Националната фашистка партия в Италия и към практиката на фашисткия режим там. Прогресът, урбанизацията са приоритетни и предпочитани от идеолозите на организацията пред теми и аспекти от миналото. Тази ориентираност се отразява и върху символиката, ритуалите и лозунгите на НЗПВ/НЗФ-семпли, изчистени от исторически реминисценции, акцентиращи изцяло на актуалната проблематика.

В началото на 1934 г., в условията на силно поляризиране на десния политически поток в страната организацията е напусната от някои от най-изявените си дейци. Основната част на варненското ръководство преминава към политическия кръг "Млада България", а Велизар Пеев се приобщава към НСД (Народно социално движение на Ал. Цанков). С напускането на последния Задругата изпада във финансов колапс и фактически прекратява дейността си към края на март 1934 г., а на 14 април излиза последният брой на в. "Възраждане". Почти по същото време, в самото навечерие на Деветнадесетомайския преврат, Сталийски разработва проект за корпоративно преустройство на българската държава, който доразвива и публикува през 1936 г.

НЗПВ/НЗФ е формацията, която се приближава най-близко до фашисткия първообраз и представлява в много отношения образец за политическа партия от фашистки тип в български условия.

(Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 355-356)