"УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ" на Националната задруга за политическо възраждане

(6 октомври 1930 г.)

Подписаните софийски граждани и представители на отделните окръзи в царството, след като разгледаха обстойно политическото и стопанско положение на страната в три последователни заседания (на 2, 3 и 4 октомври 1930 г.) с цел да намерят изхода от кризата, която преживява държавата, взеха предвид:

1. Че сегашното тежко стопанско и политическо положение е продукт не само на общи международни условия, но и в по-голяма степен на вътрешни причини.

2. Че сегашното безизходно политическо положение е продукт на безпомощността на политическите партии, в които понастоящем са групирани активните политически дейци в страната; това безизходно положение не се дължи на обстоятелството, че всички политически партии са лоши, а на самата база, на която е сложено политическото групиране у нас (немного различно от това в чужбина); във всички политически партии членуват безспорно и безкористни дейци, но тия дейци са обвързани в своята дейност от долната котерийност на партийността, която не им дава възможност да се проявят или дава възможност да се проявят само отрицателно - чрез насаждане корупция, подхранване долни инстинкти и омраза между отделните слоеве и политически групи. Всичко, което не е с тях е черно. Ако тия партийни дейци от всички политически партии можеха да се проявят необвързани от сега съществуващите партийни институти и учреждения, те биха безспорно принесли неоценими заслуги на отечеството си. Но сегашните партийни институти и самата система на рекрутиране политически съмишленици прави неизбежна котерийността в самите партии, а тази последната създава неизбежно страшната корупция в държавата.

4. Че не е възможно коя да е от съществуващите партии да промени коренно своето управление и база за политическо групиране с оглед на необходимия идеализъм и изпълнение на лозунгите, които стоят написани в програмите на всички политически партии. Защото тия, които би трябвало да направят промяната на системата в партиите, са носители на кариеризма и котерийността в самите тях. Знае се какво представляват партийните конгреси и централните бюра на партиите. Колкото е желателно, толкова е невъзможно тия конгреси и управителни тела да прегърнат друга система и да отстъпят местата и правата си, които са придобили по "партийни заслуги". 

5. Че най-добросъвестният анализ на днешното политическо положение създава една крайно печална картина на нашата политическа история: безпомощно разпокъсани политически сили, без всякакъв изглед за обединение и творческа работа. Само един знаменателен белег: в днешния катастрофален момент за нашето народно стопанство и за нашия селянин се водят от всички сегашни партии безкрайни разговори и преговори за коалиции за избори и управление, дели се властта и се осигуряват мандати, когато селянинът е заплашен от стопанска смърт; при наличността на тази опасност и когато в партиите ни членуват най-видните ни икономисти, никоя партия не е още посочила някакви конкретни мерки за спасяване на селянина, никоя партия не покани другите на разговори и обсъждане на това положение с оглед на вземане на такива мерки.

6. Че при това състояние се идва само до едно заключение: че самата система на партийно групиране, която е употребявана досега, е вече непригодна за настоящата политическа структура на модерната държава, защото противното би значило да се откаже на всички партии добрата воля и добрите намерения, което очевидно не отговаря на истината.

7. Че при това положение причината за злото трябва да се търси не в програмите и платформите на отделните партии, не даже и в средите на техните членове и миналото им, а най-вече в системата на партийното групиране. Очевидно е, че трябва да се възприеме от партиите друга система на групиране. Ако това беше възможно за тях, злото би било веднага поправимо. Но това е невъзможно, както се каза по-горе, не само защото е изключено сегашните партийни институти да го възприемат, но и защото махне ли се котерийността и кариеризмът в управлението на сегашните партии, те автоматически биха се разформировали.

8. Че при това положение, колкото и нежелателно и да е, в тия дни на всеобща разпокъсаност и дележ няма друг изход, освен да се прибегне до организиране на една нова политическа сила, групирана на базата на нова система.

Решиха: 

1. Да образуват една нова политическа група, организация, под наименованието Национална задруга за политическо възраждане. 

2. Тази политическа организация (партия) да обедини ония български граждани, които не само са против котерийността и кариеризма в политическите партии, но и които смятат, че участието в политическите партии не може и не трябва да дава никакви преки облаги (служби, всевъзможни услуги на държавни институти, учреждения и лица, използуване връзки с партийни дейци, вземащи участие в управлението и пр.), а е само един способ за събиране и използуване в служба на държавата на свободните от частно приложение национални способности и енергии, от което членовете на партията е позволено да имат само една косвена полза: да се ползуват от добре уредената държавна организация чрез усилията на политическите партии, наравно с всички организирани и неорганизирани в тяхната партия граждани.

3. Тази политическа организация да участвува в управлението и чрез свои привърженици, но това да не бъде нейната единствена цел. Върховната й цел да бъде издигането на най-отговорните постове на управление най-деловитите и способни синове на нацията, безразлично дали те са нейни членове или не (на организацията); затова и без коалиции, и без изрично съгласие на други партии да подкрепва ония листи, в които намери тия способни граждани.

София, 6 октомври 1930 г.

(В: "Възраждане", год. I, № 1, 25 май 1931 г.)